В отговор на Владимир Левчев
Интересна статия, която като като цяло претендира да докаже, че проблемите на давещият се са проблеми преди всичко на самият давещ се.
 Никой не е пророк в собственната си държава и народ, който не познава историята си е осъден да я повтори.
Базирайки се на тези твърдения, които не са мои а на Исус Христос и на Хорхе Сантаяна, бих искал да развия въпроса за независимоста на един народ и влиянието на останалия свят.
Неоспорван факт е, че първата и втората български държави са били фактор в Европа в политически и икономически смисъл. Това показва развитието на държавата при цар Борис и при цар Симеон, защото за развитието на културата е необходим преди това икономически разцвет. Също така при царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен, които са повлияли между другото и на кръстоносните походи.  Тогава също се развива движението на богомилите, няколко века преди Мартин Лутер. Върху тези въпроси само, могат да се напищат няколко тома, но моята цел е друга в тези няколко реда...
Исторически погледнато стенописите в Боянската църква са датирани от 1259г. А Джото ди Бондоне е роден през 1267 г. Така че ренесанса в България се е случил в зародиш. Друг е въпроса за развитието му.
Това, че България е била завоювана от Турската империя е исторически доказано. Репресии и геноцид е имало най вече през XVI, XVII и XVIII век, което щеш или нещеш води до културен и икономически упадък. Като имаме предвид кампаниите по илямизиране и забраната за изповядване на християнството, се получава тотален упадък на обществото, защото по това време религията е била единственният проводник на културата. Ограничаването на културни и политически права, според мен може да бъде наречено робство, още по-вече ако тези, които управляват, могат да екзекутират по свое усмотрение.
По отношение на новата история, мога да вметна следното: Последните десетилетия на XIX век безспорно са били време на културен и икономически подем. Това събуждане на народа се нарича Българско възраждане и е следствие на няколко фактора, между които е разпадането на Турската империя; децентрализиране на власта;  все по-голяма възможност за пътуване, както по Европа, така и в Русия и Близкия изток; разширяване на търговско икономическите взаимоотношения.
Ние приемаме и наричаме Русия: Освободител на България, според мен поради това, че въпреки глобалните си политически и икономически интереси, предоставя суверинитета на страната ни. След неуспешната и в общи линии объркана политика на княз Батенберг ( немски аристократ но племенник на руският император Александър III ) и най- вече след присъединявянето на Източна Румелия, България се превръща в суверенна държава. Естественно Русия се опитва да възвърне предоминантното си влияние върху България, но влиянието на западните сили е вече много по-голямо. От тогава до днес родината ни до голяма степен е играчка в ръцете на така наречените Велики сили. Ако някой не вярва да попита българите от северна и южна Добруджа, Одринска Тракия, Македония и Ниш.
Опитите да се постигне целоста на държавата в исторически, географски и политически смисъл е успешен на бойното поле през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.Но на Берлинската конференция през 1919 година, Великите сили разпределят Балканите според своите интереси. Това наистина все още не е конспирация. Това е директна политическа и икономическа намеса.
Правителството на Цанков е наречено фашистко от комунистите, защото чрез закона за Защита на държавата забранява определени партии и дейности, което не фашизъм но определено не е демокрация.
По времето на социализма влиянието на запада беше доста ограничено изкуствено но може би точно заради това много силно в някой аспекти. От друга страна Русия (СССР) налагаше своите критерии, комунистически или не според случая. Според мен издигането в култ на Комунизма, потъпкването на изконните християнски морални ценности и скрития стремеж към западния начин на живот определиха развитието на страната ни и на българите през последните 50 - 60 години. В същноста си това са много противоречиви процеси затова и  социалните прослойки в България са много различни, както в икономически и политически план, така и в социално културен аспект. 
В момента България е част от все по глобализиращият се свят, където икономиката стои над политиката, а интересита над демокрацията и морала. Правителствата са принудени да управляват външните и вътрешните си дългове, а тези, които стоят зад Международния валутен фонд и Световната банка опредлят правилата на играта. Не знам дали да го нарека конспирация, защото то е очевидно.
Хубаво е да познаваме историята си. Имаме какво да научим и с какво да се гордеем. Братята Кирил и Методий са живели в Солун, но майка им е българка и определено приносът им за развитието на България е огромен. Такъв принос имат също мисля: Хан Аспарух, Хан Крум, Цар Борис, Цар Симеон, Климен Охридски, Паисий Хилендарски, Колю Фичето, Васил Левски, Христо Ботев,  Иван Вазов, Владимир Димитров Майстора и мнго много българи от новата ни история, които няма да изброя, за да не бъда пристрастен. Списъка е неизчерпателен и се състои от личности, отдадени на работата си въпреки политическата и икономическа ситуация. Убеден съм, че ако българина има някакви комплекси, то е защото е разбита ценностната му система.
Мисля, че решението е във връщането към християнските морални норми и към изконната пословица: За лудо работи, за лудо не стой.
Не живея в България от 11 години, но представлявам моята страна където и да съм. Нося я в сърцето си и се гордея, че съм Българин.
Даниел Господинов